I let my soul fly free…
My personal E-view!

Понякога подивявам неистово. И то бързо и неусетно. Просто хич не обичам някой да ми нарежда какво и как да правя, как да го правя, кога да го правя и прочие. Факт е, че никой не е безгрешен, обаче винаги се старая да имам някакъв план на действие, по който да се движа. Естествено, той обикновено не съвпада с плановете на другите.

По принцип съм либерален човек - не обичам да казвам на другите точно какво и кога да правят…мога да опитам, но не съм такъв тип човек. Да, обичам да си налагам мнението, но по въпроси касаещи предимно мен. Просто така мисля че е редно - хората си имат изградени навици и привички, начини по които правят или не правят нещо, и прочие. Затова не обичам когато някой ми се бърка в моите планове.

Може и да не съм най-идеалния пример за свършване на работа, но работя добре под напрежение. Не казвам блестящо, а добре. И да, обичам да трупам нещата и да ги върша тогава когато ми опре до задника - и нервите са си мои, знам че не е правилно. Но отвратително е когато някой ти казва как е по-добре…еми не е по-добре и толкоз! Така е по-добре за ТЕБ, ама не и по принцип, така че айде да сме толерантни и да си вършим нещата който както може. В края на краищата съм що годе пораснал човек.

Та такъв съм си. Паля бавно, обаче запаля ли трудно гасна (да…знам…Телец съм…е и? ) Така че съвети приемам, просто не приемам че така или иначе е изрично по-добре, че трябва да направя така, а не че мога да направя така. И да, работата ми помага да разпусна когато се изнервя, защото някой ме юрка. И няма нужда да ми се виси на главата, или да се чудим как да оправим вече стореното. За това просто ми трябва малко време…и спокойствие…така че не питай, не пипай, не говори. Leave it to settle down, okey?