Публикацийка Номер 100!
Ето и че това стана факт, макар и че честно казано, трябваше бая по-рано да съм я написал и публикувал въпросната юбилейна публикацийка 
Тааа факта си ее факт. През няколкото месеца, от които списвам този блог се понаучих на някои неща и изпитах различни емоции.
Научих се че в края на краищата мога и да бъда системен, а именно да пиша редовно и сравнителчно смислено ;). Научих че стилът ми се харесва на хората, или поне на тези които ми казаха, че им харесва, забавлява или замисля написаното от мен. Научих се, че изразяването на емоции, били те положителни или отрицателни е полезно, а съшо така и приятно понякога.
В продължение на няколко месеца с писанията си привлякох може би потенциални приятели, извън тези, заради които (в частност) стартирах този “проект”. В края на краищата никой не прави нищо само за другите, та така и този блог е както за мен, така и за всички ония, които го четат от време на време и благоволяват да изкажат или не мнение по въпросите или самата му същност. Горд съм че не съм спрял да пиша, както и че не съм спрял да бъда четен
Награди не мисля да раздавам. Единствената награда, която мога да дам без да се замисля е любовта и благодарността ми към всички тези, които четяха и се смяха на моите глупости и които ме насърчаваха да продължа. Благодаря! А, относно коментарите в самия блог - Или и Михо - печелите по една мазна усмивка за най-много такива. Айде не се избивайте само кой е първи - в края на краищата, кво ви пука
Та така де. По-добре късно, отколкото никога беше казано негде. Та аз отново съм на линия, и отново списвам, след кратко прекъсване (но не за реклама 
). А защо така…малко по-нататък! Толкоз по въпроса Мир Вам 
Loading...