We’re goin’ in America…
…America ist…?! Амиии честно казано не знам дали е яко или не, дали ще прокопсаме или не, обаче знам едно - вчера (29.03, ден Сряда), бях на интервю за J-1 виза. Да тая студентската Work & Travel история за 4 месеца (плюс евентуално още един насам-натам). Покрай всичко напоследък малко бях изнервен, а и трябваше по-рано да имам насрочена дата, но както се затвърждава напоследък - “При мен всичко се получава рано късно, само че след известна доза перипетии”
Последното характеризира спънките и нещата, абсурдни, странни и уникални през които преминавам аз при вземане на виза, записване някъде, вземане на нещо важно и прочие. Ама какво да се прави - ако не беше трудно пък нямаше да е интересно
Хиля се аз, ама понякога ми иде дааа…бе различни идеи…айде няма да ги обяснявам сега.
Интервюто само по себе си започна три часа след като бяхме пред американското посолство. От 10:20, през 11 часа, за когато всъщност ми беше насрочено интевюто, до ок. 12 и кусур, когато започнаха да пускат нас (последната група) вътре…та до 13 и нещо когато въпросното интервю започна. И завърши толкова бързо и леко та да не очаква човек. Всичкото чакане, треперене, помпане на адреналин в кръвта, гледката на радостни хора взели визи, и на посърнали такива, излизащи с паспорти.
И така, след задължителните отпечатъци на левият и десният показалец се премина към въпросите. Какво уча, коя година съм, кой семестър и хопааа-ляяя. От момента в който казах че уча на триместри, до другия в който уточних че дааа, в Американски университет съм и имам добър GPA (опааа, айде да не изхвърлям много много
) видях как отношението на жената, която ме изпитва бързо се промени. Емии явно всичко стана ясно относно английският ми и оттам насетне след като се усведоми кога се прибирам в България и какво ще работя, успешният край на интервюто бе факт
Емиии това е положението! Живот и здраве, след около два месеца и половина, аз и Дидо заминаваме за Съединените Щати да видим малко друг свят, да поработим малко и евнтуално да се върнем и с някой друг долар отгоре! Вътрешно чувствам едно потенциално добро лято! Ха дано
Peace ![]()
Loading...
Айде честито, Дака! честито и на Дидо!


Радвам се, че са ти дали виза и ще заминаваш, но и ми е гадно, щото няма да се видим още толкова време сигурно… Ама затова пък да си изкараш яко и да направиш много снимки… да не влизаш в много филми… абе какво ти говоря сякаш ще заминаваш ей-сега!? като заминеш, тогава ще ти избълвам пожеланията
засега се подготвяй само психически!
Peace out!
Ramses - 02.04.2006 в 0:53
Хехех…емии мерси! Какво ще го бъде или няма да го бъде ще го видим след някой друг месец…пък и нали знаеш нищо не се знае…винаги може някой влак да ме сгази на улицата и да развали историята
Иначе по възможност снимки, сувенири, усмивка и тен ще гледам да домъкна оттам. А нашите виждания…ееееххх тва болна тема! Дано тая година поне се видим вече де! Да видим кой как расъл и ще ставаме или големи и силни или ще стоим такива изкукали хаховци
Аре Peace Back 
soulfreak - 03.04.2006 в 1:52