I let my soul fly free…
My personal E-view!

…не върви! Това е същото като “Ако ще идвам, ще дойда”, “Което си е, тъй си е!” и т.н. но не това е темата. Просто за два дни ми се извади толкова много душицата, че не е истина. И то тоя път само сериозни истории, а не некви аларми това онова. Та четвъртъка се оказа фаталният ден, а петък нещо като афтър-парти дойде. Както и да е, нямам намерение да обяснявам надълго и нашироко как имах-нямах изпит, как се пише финансов репорт за 3-4 часа (и защо аджеба в последния момент), да не говорим за останалите неща. Просто на такива дни трябва да се гледа като нещо много гадно, което е минало заминало и е зад гърба ти. Ех, какъв философски поглед над нещата ,а ?! Айде сега остава да почна пак да се превъзнасям!

Иначе изпитите идат, пари ми под задника, ама нормално - не е болка за умиране! Малко не мога да гледам тия дни, преуморени са му очите. Та, от това следва че трябва да си огранича достъпа до компютъра (а дали си вярвам е друг въпрос), защото така или иначе от учебниците трябва да се чете. Такива ми ти работи, батенце!

И като казвам батенце не го казвам случайно! Просто си слушам тука една песен, изперколясъл след всичкия зорец, дето ми дойде изведнъж и на всичкото отгоре съм сам…пак…тоя уикенд. Та…

“Батенце, във ритъм клатя се,

Батенце, в транс съм, Батенце,

сам пляскам със ръце! (х100 )”

Та такива ми ти работи. Куку-руку, иху-аху, DRS+ за моите уши, аре може и за вашите ей ТУКА. Та така е - след психически тормоз, клатя се, подскачам си, сам си пляскам с ръце! Някой да иска да си пляска с мен? Ай, и да, сорка дами - каките също ги уважавам Или както казваха у наше село РЕС-ТЕК-ПА