I let my soul fly free…
My personal E-view!

Мдааа…хубаво е човек да си удържа на думите…и аз по принцип се старая. Имах идейка за разказче на дадена тема, и хоп - Eneya ме хвана из късо. За което искрено и благодаря разбира се. Та, проблема ми обикновено е, че бликам от идеи и говоря ли говоря за разни неща, и после някак си забравям да ги свърша (или пък намирам нещо ново, което да ми е по-интересно). Този път обаче ме хванаха в крачка, и след като съм казал…трябва да го свърша нали? Та…първа част от моето разказче - и ако има отзиви ще видим как ще се развие нататък.

Първа част: Въведение

На ул. Грипозна никога не беше напълно спокойно. Но напоследък оживлението, което наблюдавах през последните няколко седмици започваше да се превръща в опасна, хаотична ситуация. Естествено,че имаше виновници – и то много повече от един, всъщност цели две семейства. Храчкови се бяха заселили по-отдавна. И като вече улегнали съседи те започнаха да си показват рогата много по-рано от техните “конкуренти” – сем. Сополеви. И двете семейства имаха известни сходства от моя гледна точка – и двете често се държаха твърде “мазно и гнусно”, като предизвикваха в другите отвръщение. Да не говорим за шума и звуците, които се чуваха, когато решаваха да ходят нанякъде…или просто се караха

Разбира се с времето аз посвикнах със сем. Храчкови, като това не ги правеше по-малко противни – в крайна сметка, те се бяха нанесли неканени в една от къщите, които Устата и Гърлото даваха под наем. Вземайки в предвид чергарският им начин на живот и произхода беше пределно ясно, че те няма да се изнесат скоро – не и без бой. Естествено, след като те се нанесоха, не мина и месец и сем. Сополеви се нанесоха малко по-нагоре по същата улица. Това изобщо не се хареса на господата Устата и Гърлото, които притежаваха фирмата “УГЗ И ДГД” или “Устата и Гърлото – Заеми, Имоти и Други Големи Дейности”. В резултат те развиха болестни състояния и се мятяха от яд насам натам, докато семействата сновяха из техните имоти и буквално си правеха каквото си искат

Не по-малко недоволни останаха и щатните обитатели на квартала, които от край време живееха необезпокоявани там. Двете госпожици Кихавица и Кашлица бяха особено афектирани от данданията на семействата Храчкови и Сополеви и особено от многобройната им челяд, която върлуваше из целия квартал. Двете дърти моми, както се оказа в последствие, неспирно крещяха и заплашваха, но разбира се, това ни най-малко не притесняваше Храчкови или пък Сополеви – да не говорим за малките им пакостници. Г-н Носов, който беше мосю-лманин и имаше две жени, които наричаше Ноздри. Всъщност никой не знаеше истинските им имена, ама и на никой не му пукаше. И след като ви запознах с главните виновници за цялата дандания, мисля че е време да разкажа за нея и какво точно се случи, когато всички тези герои се събраха на едно място.

Край на първа част (следва продължение…при наличие на положителни отзиви)