I let my soul fly free…
My personal E-view!

…или как да си паднеш отвисоко и здраво на гъза! Става въпрос за срещата ми с една приятелка и как набързо бях приземен до позиция, на която трябва да си стоя. Естествено аз съм си виновен, тъй като раздутото ми до немай къде его напоследък (някои знаят за какво става дума), плюс текущото ми социално и ментално състояние, събрани с малко илюзии и фантазии, доведоха до сконфузната ситуацийка. Казано на прост език - сам си надробих попарката и после си я изсърбах гореща.

Та…какво ми трябваше за да се случи това? Само - една моя приятелка (+сестра и), 2-ма нейни приятели и Приятеля и (главното “П” не е случайно ). Естествено, за да се получи следната ситуация, моя милост се вкара с голямо его, смъкнат гард и без каквато и да е подготовка или адекватна реакция. И така…стандартен старт - кафенце, ала бала, как си, що си и т.н. Който си е общувал с мен лице в лице е наясно с маниера ми на общуване, глупостите които бълвам и т.н. Нито се трогвам от някакви намеци, дори напротив - понякога говоря двусмислено и нарочно провокирам подсъзнанието на хората. И се стига до реплика от моя страна, с която аз заявявам че тази ми приятелка, ще се качи на главата на по-малката си сестра, щото еди кво си. Получавам ответна реплика в стил: “Да, ама май на тебе това ти се ще” или нещо от сорта (тоест, че искам да ми се качи на “главата”. Миии, нищо за мен - е да ама не!

Явно в тоя момент спичам, защото докато тя се смее и ми обяснява, че се изчервявам яко, аз се пробвам да измънкам нещо в защита. Тук почнах леко да загрявам, че нещо не е наред в ситуацията - по принцип дори няма и да помисля в/у подобен израз - та аз ги ръся такива нон-стоп. Само дето не стига, че се замислил, ама и спекох. Светна ли ви лампичката? Е и на мен. Съответно - тази приятелка ми е “стара тръпка” и явно напоследък съм си вкарал някаква оферта. И в това ми положение, “г-н Его” и т.н. и играя със смъкнат гард, щото си МИСЛЯ, че подобно нещо няма. Е да…ама пак не

Дотука нищо обезпокоително - само дето след малко идват 2ма нейни приятели. Аз нямам какво да си кажа с тях и дори не се запознавам. Обаче се усещам, че все повече спичам - мразя по принцип да се виждам с познати, които водят техни познати и прочие - а и още ми държи топло зачервеното лице. След още малко идва и приятеля и - и тука вече става мазаното. След като не си говоря с нея, се мъча да говоря нещо със сестра и (не ми се получава) и седя си…гледам тъпо и се озъртам наляво надясно.

Ето баш тук почнах да осъзнавам какъв съм загубен и колко смешна се получи ситуацията. Усещам се как няма какво да кажа, няма с кого да говоря, поглеждам нервно часовника си, пия си чая начесто и си въртя главата наляво-надясно. (разгадайте правилно символите от първия път :) ) Респективно, не се изнесох веднага а поседях още малко  и реших ни в клин, ни в ръкав да си ходя. Честно, ако се гледах отстрани щях да се спукам да се смея какъв лузер съм - и с право. От нищо и никаква ситуация, благодарение на пренапомпаното си его, сваления си гард и обстоятелствата, аз се превърнах в абсолютен загубеняк за по-малко от 20-тина минути. Почуствах се като пубер, който се мъчи да свали някаква яка мацка и му е за 1ви път - с малката разлика, че нямах намерения да свалям когото и да е било (поне не съзнателни).

Та по целия път от барчето до кръчмето, където имах друга уговорка се смях на себе си- къде на глас, къде на ум. Смях се на наивността си как мога да спека толкова много и толкова бързо, как не реагирах неадекватно, как изглеждах като пълен идиот. Смях се как мога да си правя някакви илюзии и да си фантазирам, че нещо е можело да стане м/у нас - щом подобни забележки ме изчервяват, значи съм си вкарал сериозната оферта. Смях се, че изобщо допуснах да си седя насреща и да се правя на пич, със смъкнат гард, все едно че съм невероятен и недосегаем. Смях се на себе си.

Всъщност, това беше положителното от цялата ситуация - че не се сдухах вследствие, а само по време на. Че си извадих поуки както за себе си, така и за отношенията ми и ги сложих там където и както трябва да са. Че с една словесна плесница и усмивка сложиха много бързо егото и самочуствието ми на място. Има и много други неща, но те си остават за мен. Всъщност, не знам дали разказах ситуацията по начин по който си заслужава, а си мисля че си заслужава. Защото аз се смях много - а сега се сещам поне за няколко човека, които ще се посмеят на балъшките ми прояви с мен