Петъчна изповед
Не, не, не съм аз! Нямам нужда да се изповядвам в момента, а и не мисля че бих го сторил в блога си просто така. Става дума за един човек, към който винаги съм имал противоречиви мнения. Както се казваше някъде, мнението ми се лашкаше между “Осанна и Разпни го”. Та този човек е Слави Трифонов.
Никога (или по-скоро в последните 2-3 години) не съм харесвал образа му в “Шоуто на Слави”. Човек, който постоянно крещи, зъби се в ефир, изтъква постоянно че е шефа и всичко става както казва не ми харесва като водещ. Сравненията с Джей Лено и Конан О’Браян в случая са напълно безпочвени - Слави не е смешен в този си образ, за разлика от тях. Но явно това се харесва на хората в България.
Само че със старта на ”Music Idol” мнението ми започна да клони в другата посока. Там Слави е подобен - но там си личи едно нещо - че това е по-скоро роля. Когато имаш едно жури от 4 члена и определен формат, то нещата започват да придобиват други окраски. Докато бях в САЩ имах възможност да гледам техният American Idol. Tам журито е тричленно - един гад, една добричка и 3-тият е за баланс. Така е и при нас - някой трябва да е гад - и кой по-добре да играе тази роля от Слави. Не мисля повече да нищя Music Idol сега - не това ми е насоката.
Та всъщност това е истината явно - че образа на Слави с шоуто му е толкова истински, колкото и този на Азис. Естествено, че когато дълго играеш един и същи образ, той става част от теб. Или казано по друг начин - когато сложиш на лицето си маска и я носиш без да я сваляш и ти и другите свикват с нея. И тогава след време, истинското ти лице не изглежда истинско нито за теб, нито за хората отсреща - това го знам от личен опит. Но в края на краищата, все пак това си остава образ.
Та, в петък в шоуто му излъчиха интервю със Слави, което не беше редактирано (както се разбра по-късно в него, защото той не иска). В него Слави е Слави Трифонов - Човека. Защо с главно “Ч” ли? Защото там беше себе си - с набола брада и коса, говорейки без сценарий, псувайки дори на моменти, естествен, искрен, и т.н. Най-лошото за него е, че в случая това се случва по неприятен повод. От какво точно боледува не е въпроса - въпроса е както прави той и как вижда нещата.
И когато гледаш този човек, който за една България е постигнал много се замисляш и ти като него. Замисляш се че днес си тук и се смееш, радваш се с приятели и близки, но може това да е последният път когато ги виждаш. Замисляш се какво си направил, какво си мечтал, искал, постигнал, отхвърлил… И разбираш как този човек, който крещи от екрана е друг - и то положителен. Затова мразя телевизията - защото изгражда грешни образи.
А какъв е всъщност Слави Трифонов? Или какво видях аз в това интервю? Видях човек, като всички останали - със своите страхове (основателни) че може и да не прогледне или да загуби голяма част от зрението си. Видях човек, който се възмущава на неуместни според него въпроси и реагира спонтанно, естествено. Видях човек, който не иска нищо повече от едно просто “Благодаря” когато върши добрини, но за съжаление понякога получава точно обратното. Видях човек, който обича екипа си и респективно приятелите си и вярва в тях. Видях Слави Трифонов или такъв какъвто е, или такъв какъвто искам са го видя!
Не мисля, че има смисъл да говоря повече - Слави за мен е това, което описах. Искрено се надявам, че всичко с него ще се развие в добра светлина и той ще се оправи. Защото явно е добър човек и сега замисляйки се колко жлъч и грозни приказки са се изприказвали по негов адрес (вкл. и от моята уста) чак ми става противно. Но това е шоу-бизнеса- лайна, които ровиш за да извадиш пари.
Тук, можете да намерите пълният текст на интервюто със Слави. Намерих го и при “Агенция Фокус”, но там знам че след няколко дни затварят страниците към минали събития. Приятно четете! (дългичко е)
Loading...