I let my soul fly free…
My personal E-view!

Не помня много от комунизма - и може би за добро! Освен режима на тока, опашките на които висях с майка ми, корекомските яйца (да тия Kinder Surpise), и още няколко неща, не мисля че помня света около себе си като комунистически. А и в края на краищата, какво разбира едно дете на 4 годинки от падането на комунизма

Но едно време имаше толкова много сладки неща, които бяха страхотни. За съжаление, с годините, малко по малко те изчезваха едно след друго и днес само шепа от тях могат да бъдат намерени. Наскоро вкъщи попаднаха следните два сладки продукта на комунизма:

Представям ви Лимоновите резанки от миналото! Същата кутия, оцелява във времето и почти същите на вкус и вид резанки. Все още добри и макар да не са нещо, което бих нагъвал всеки ден са ми приятни да си ги хапвам от време на време.

Ето я и другата класика - Локум (цветен :D ). Макар почти да не хапвам,  все още си го правят както трябва - като едно време.

Та, пускам тази публикацийка с леко носталгична нотка към всички онези сладки неща, които изчезнаха. Еклерите с онзи як, жълт крем отвътре, “Прасковките” със  фондан отгоре и маслен крем отвътре, “Скаличките”, бонбоните ”Лакта” и много, много други. Искам си ги обратно пък!