I let my soul fly free…
My personal E-view!

Точно преди 22 години едно бебе се е родило в Русенската болница. Било е 17:15, петнайсетина минути преди смяната да свърши. Било е слъчев и хубав ден, а малко след раждането е завалял хубав и спокоен дъжд. Да вали дъжд на Гергьовден се счита за добра поличба - всяка капка - жълтичка. И така де…това ревящо бебе съм бил аз

Не мисля че съм различен от вчера или онзи ден -  все същия съм си. Имам си целите, идеите, мечтите. Усмихвам се и се ядосвам по същия начин. Изобщо един рожден ден не те променя - нито когато ставаш на 18. нито на 20, нито сигурно и на каквато и да е друга възраст (живот и здраве ще разбера). И равносметка не си давам, защото не виждам смисъла от нея - равносметка човек си дава когато е на кръстопът или когато е време да се обърне назад и да види както е направил през годините. Аз нямам такава нужда.

Всъщност нещото, за което си давам сметка в такива дни са приятелите. И радостта ми, че някой се е сетил за мен, обажда ми се, пожелава ми да съм здрав, щастлив и т.н. И си давам сметка, че тези хора ми липсват когато са далеч, и че понякога и аз забравям за техните празници. Но знам колко много значи едно обаждане от близък човек.

Малко меланхолична стана нотката, но не е така. Всъщност съм радостен и усмихнат, може би малко уморен, но готов да празнувам след малко. Най-накрая довърших работата по стаята си и сега тя е по уютна, светла и гостроприемна. А днес е идеален ден да я осветим (точно по план ). Така че, аз отивам да хапвам и да пийвам с приятели, а на теб пожелавам слънчева, весела и безпроблемна седмица! И пий едно и за мен! Наздраве!