I let my soul fly free…
My personal E-view!

…хората са много дразнещи, били те близки или не! От няколко дни съм в негласна война със сестра си, точно по тази причина. Вироглавото дете или не иска да порасне, или така му изнася, или просто така му е по-лесно. Количественото и качественото натрупване водят до изменения - в случая, в моето отношение. Вярно е, че в момента аз активно си почивам (остават ми още 2 седмици) и не се занимавам нито с учене, нито с работа. От друга страна, детето (защото в момента е такъв период, а тя може да бъде и стойностен човек) трябва да учи за кандидат-студентски изпити.

Много добре - нито е лесно, нито има толкова време - следователно не трябва да се притеснява и трябва да се съобразяваме с нея. Окей, няма да се пуска силно музика, няма да и се прилага напрежение и прочие. Е да, ама понякога на кучето като му се отпусне края и не можеш го запря после - така става и с хората. Следователно, аз се съобразявам, а детето - не. Аз се сърдя и ядосвам, а видиш ли така не трябвало! Е не трябва, ама не е и нормално аз да се тровя вътрешно и да няма какво да направя!

Защото на детето трябва да му е тихо и спокойно, а то от такт не разбира. Бичи си музиката на телевизора колкото може. Отделно, изключително тъпо е да прекарваш почти целия ден пред телевизора да гледаш музика (или от време да време да я върти на PC-то, когато ме няма) или да спи. Била болна! Това новото - и затова не учи, а извършва гореспоменатите действия.

Прословутото оправяне на стаята, което стана пословично и в публикациите, и м/у приятелите ми тук също се превърна в причина за разрив. Хайде да правим разместване - хайде! Миии добре, хванах се, издействах, ядосвах се, фучах-бучах, местих, спорих - и стана. Нашата хубавица през това време беше в Русе, като (по думите на майка ми) много съжалявала, че не можела да помогне. Дойде си чак в събота (през седмицата аз бъхтих с наш’те), тросна се, нищо не бутна целият ден (аз се треса от яд!). Вечерта стаята е абсолютен бардак, а аз супер много исках да съм я завършил, за да седна с Димо и Катето и да пия по бира, защото си заминаваха на другият ден.

Е да, ама не! Вместо аз да седна да пия, детето било до ранна сутрин на дискотека, най-вероятно се напило зверски и на другия ден - якия махморлук. Много хубаво, ама е неделя (рожденният ми ден - бел.авт) и съответно стаята трябва да е във вид (ако и тва не беше станало, вече щях да я бия…ама наистина). Е да, претупа нещата (супер грозно)и седна пред телевизора да си гледа клиповете. Ехххх, исках и аз да поседна…ама няма баце, трябва да се оправи нали? Накратко казано, всичко което не трябваше да се прави се правеше, и всичко което трябваше да се направи (а то беше малко не се направи). Емиии, ядосан съм - и си мисля, че със право!

Съгласен съм, че всеки расте и се учи. Ама не може днес да сме добри и разбрани, а после утре да ни крив света и другите да ни оправят бакиите. И лошото е, че в случая на детето си говорим за периоди, а не днеска-утре. И в момента аз вътрешно кипя, но нито забележка (как, не е така!), нито бучане (се аз виновна!), нито нищо. А детето продължава да си губи времето (и не му остава много за учене), а аз продължавам да се ядосвам! И да, пиша това с ясното съзнание, че избивам нанякъде. И се надявам да ми олекне поне малко! Защото искам да си запазя вътрешният баланс, а ми е трудно!