I let my soul fly free…
My personal E-view!

…е тупало там, на тротоара незнайно дълго. Не мога да си представя ужаса му, попаднало от уютния си свят, в друг, непознат, страшен и шумен. Свят на хора, които го подминават постоянно, нехаят и го плашат. Свят, в който всеки момент може някой да го сгази, ритне, смаже или просто някоя котка да го изяде.

Вчера забързан минах покрай него, но го видях. Закъснявах, и затова му обещах че на връщане ще го прибера, ако още е там. Забравих! А по-късно не излязох. Днес минах на 3-4 пъти, но не го видях. Но, ето че когато се прибирах преди около час, то беше там - и сякаш ме чакаше И тъй като явно никой друг няма да му помогне, а бях обещал - сега то е вкъщи. Стресирано, уморено, сгушено в кутията и предполагам още уплашено. Ще видим дали ще му помогна, искрено се надявам!