I let my soul fly free…
My personal E-view!

Fly’n'Shit…

…или как трябваше тоя уикенд да съм в Словакия, ама аз не съм!

 Таааа, от доволно много време замислям да отида до Словакия да си видя приятелите там. И с толкова мислене и отлагане…то взеха че станаха две години. Колкото и да съм несериозен на моменти, чак толкова не бива…та когато се видях без учене и без работа ми хрумна, че ако не е сега няма да е никога. В следствие, след като видях твърде добра оферта на SkyEurope и няколкодневно общуване докато се стигне до решение кой уикенд да е…си избрах предният (да…това значи предната седмица).

Естествено, по-късно се роди моето “дългообмисляно спонтанно решение” (тоя термин е мой, ама не ми се обяснява сега…друг път). То се изрази в това, че бидейки изчерпан като евтини опции, предният уикенд отпадна и на дневен ред дойде този. Речено-сторено (като в приказките, само че тука е с друг край! :) ). В крайна сметка трябваше вчера рано да излетя и да се върна доволен и приятно изтрезняващ в понеделник вечер. Да ама не!

Над София от няколко дни се шири мъгла и естествено пет пари не давах за нея докато не ми запари под гъза. Сутрешният ми полет, “елегантно” бе отменен и започна голямото ходене по мъките. Хайде изчакай тия 58000 човека (това число е производно, ама има 58 в него) да си сменят билетите и резервациите, хайде върви и ти. Чакането м/у другото струваше 3лв. под формата на зелен чай Пикуик (ама с мед, разбира се ;) ) и една бивша колежка от университета, която елегантно се правеше, че не ме познава, сигурно щото беше с майка си (емии и аз не я поздравих пък, нъцки!). И така де, отивам да си променя резервацията, без номера, щото нали си мисля, че трябва да ме имат в системата! Да ама не!

Няма ме по име - ни първо, ни последно, ни средно (дори!). Айде ще звъня на резервационния център - звъни бе, ама кой да дигне! Накрая ми вдига някой си господин, който говори само на английски, щото другите били заети! Еее, няма проблеми, като възпитаник на АГ и американски университет и аз поназнайвам нещо. Естествено и той нищо не може да направи без вълшебният номер, но ми дава добра идея - да се обадя на някой с интернет, който да ми влезе в мейла и да ми го каже. Речено сторено.

Няколко минути по-късно имам номера, благодарение на Димо, и се забързвам към гишето. Иииии… изненада (бе да?!) - няма ме в системата и така. Ехееее, ам ако трябваше да летя, кво щяхме да правим. Айде марш до студентски, айде пак звъня за не знам кой път на центъра. Хоп, мацка, говори и български - чудесно! 2 минути по-късно имам резервация за нощния полет! Ще летя… да, ама не тая седмица!

 Естествено, и нощният полет го отмениха…тая мълга ми излезе не знам къде. Естествено пак амнайсе хиляди човека се гъчкат, псуват, викат и прочие. Аз решавам че съм такикат, и след като си знам резервационния номер, ще се обадя и ще си променя полета по телефона. Ахаа…можеше ли да мина толкова тънко. Данчо и бързо оправяне на проблема - да, да! След 10тина обаждания, които всеки път ме съветваха да се регистрирам еди къде си на сайта им (отдавна съм я направил тая работа…искаше ми се да има бутон “вече съм регистриран,БЕ!) и това че няма свободни оператори се запътих към Овча купел. Запътих означава реших да го направя с градския транспорт и в процеса смених 3 линии и прекарах около 50мин в чакане на Орлов Мост. What a wonderful day!

В заключение на иначе моята кратка тирадка, която се поиздължи (брех!), в крайна сметка, днес успях да се свържа с оператор и да си наглася полетите за следващият уикенд. Сега само трябва да се надявам да няма мъгла и да стигна до там. А относно резервационният център на SkyEurope - щеше да е много хубаво поне някой да отговаря по-често, защото нямам домашен на който да видя по 5 минути да ги чакам. Иначе евала на операторите, поне ми оправят резервациите за 30тина секунди. Толкоз за днеска, утре пак! Лека и мека на всички и готинка Неделя!

Няма коментари to “Fly’n'Shit…”

Отговор