Мило мое блог-че…
…защо ли те изоставих?! А изоставял ли съм те изобщо? Или какво е hiatus? (за това друг път) 
Всъщност да, както много други неща, които започвам да правя…така и блогът ми остана на заден план. Присещам се от време на време за него, мисля си как има неща, които искам да напиша, кажа, споделя…но така и не стигам до този момент. Провокиран от спонтанен импулс или не, засегнат от реплика, държание или може би дълго зараждащ се проблем с това кое, какво и как е в живота ми….блах…това последното прозвуча лигаво псевдо-философско. Както и да е, непостоянството е проблем, който боря от край време - всъщност летаргията, в която понякога изпадам спомага за това. Не мисля, че правенето на нищо (не по мое желание) ми помага - напротив, чуствам се не на 100% и не толкова добре. И все пак аз съм същия човек, който е писал вчера, говорил с теб, или просто седял от другата страна на монитора. Не съм се променил, нито изчерпал…напротив…бликам от идеи и единствената и главна причина да не мърдам е мързела и обстоятествата - но работя и по двете.
Писна ми да се занимавам с глупости - нещо, за което съм си виновен. Писна ми да гледам монитора и да се чудя с коя, игра или страница да си загубя времето, с кой филм или сериал да убия още малко от него. Писна ми да седя на едно място да се въртя, вместо да уча. Но всичко това зависи от мен…и някак си се балансира - защото, знам, че мога да го променя!
Но ми писна да слушам глупости, че съм изчерпан. Че нямам какво да кажа или че нямам общи теми и допирни точки, с хора с които до вчера съм говорил/писал с часове! Писна ми да слушам простотии за подсъзнателни причини, които или са неясни или не заслужавам да науча. Писна ми да ми казват, че някой ще ме слуша когато иска и ще ми затваря когато иска. Че трябва да съм телеграфен и не трябва да излизам от границите на конкретните неща. Без общи приказки, без “как си?”. Подобни отношения между приятели са абсурдни - между колеги, може би. Но не и при мен - не съм такъв човек и не мога да бъда. И всеки, който се опитва да създаде подобни, знае че създава разруха - знае че ме набутва в девета глуха и го прави с ясното съзнание!
Не, не съм бясен, напротив! Примирих се с идеята, че за разлика от слънцето, ние не можем да огреем навсякъде. Както и че за разлика от него, не светим за всички (еднакво). Боли обаче, когато някой не осъзнава проблемите си, било то конкретни или генерални, и прехвърля вината върху друг. Човек, който не общува нормално с теб, но намеква, че ти си виновен (индиректно). Който използва груб тон, но намеква, че ти си го нагрубил. Човек, който прави това, не знае какво иска!
Хората сме странни птици! Интелектта и чуствата са две неща, които ни дават невероятен брой преимущества пред другите видове - и също толкова недостатъци. Мислим, че сме много умни, че се разбираме много добре, че знаем какво искаме. И често, когато не сме доволни от резултатите, виним другите! Ако сме срамежливи, другите са нагли и мръсни копелета, ако сме арогантни, другите са пъзльовци, ако сме необлагодетествани, то другите са придобили нещо по нечестен път. Ако ли пък се страхуваме да се обвържем, другите не ни разбират или не са достатъчно добри за нас, ако ни отритнат, то не ни заслужават и са твърде тъпи, ако не успеем, да, точно така - те не са ни оценили по достойнство. А какво е достойнството?
То е да застанеш смело пред себе си и да кажеш, че не си толкова добър, но ще бъдеш. Че не си бил прав, но ще се поправиш. Че си сгрешил, но ще се извиниш. Че си човек и не си съвършен, но си наясно и правиш нещо по въпроса. Най-лесно е да прехвълим вината, да се нацупим, да избухнем, да отритнем, смажем, унижим някого. Но нима това ни дава нещо повече от моментно удовоствие, заменено от огромна празнина, малко след това? И нима има друго същество на Земята, което изпитва удоволствие от подобно нещо?
Или казано по друг начин - твърде много хора не виждат по-далеч от носа си! Събуди се! Света не се върти около теб и не ти е длъжен! Както и аз не съм длъжен на теб, нито ти на мен! И когато се опитвам да разбера, не ми плюй в лицето, защото утре някой ще заплюе теб - и тогава може да няма кой да ти подаде ръка, без да иска нещо насреща! Ей така, защото ти е приятел и защото иска да ти помогне! До скоро 
Loading...