I let my soul fly free…
My personal E-view!

…или един сравнително старичък софт-порн денс клип, който експлоатира секс тематиката. Enjoy…но с мярка!

“People like to watch violence. Always has, always will” - The Condemned

Не е ли така? Както споменах в предишният си пост, на хората доставя удовоствие да гледат насилие, да бъдат част от него. Разбира се, това не се харесва на всички ни, или ако да, то не по еднакъв начин. Но, хей, след като гледам екшън, значи и на мен ми допада донякъде? Може би не до тази крайност, която отричам, но все пак, някаква част. А и в края на краищатата, насилието не е само физическо! И не сме ли тогава всички в един или друг момент насилници или насилени? А може би дори и воаьори, когато гледаме насилието до нас, възторжено, през пръсти, цъкайки или окуражавайки? Хмммм….

…защо ли те изоставих?! А изоставял ли съм те изобщо? Или какво е hiatus? (за това друг път)

Всъщност да, както много други неща, които започвам да правя…така и блогът ми остана на заден план. Присещам се от време на време за него, мисля си как има неща, които искам да напиша, кажа, споделя…но така и не стигам до този момент. Провокиран от спонтанен импулс или не, засегнат от реплика, държание или може би дълго зараждащ се проблем с това кое, какво и как е в живота ми….блах…това последното прозвуча лигаво псевдо-философско. Както и да е, непостоянството е проблем, който боря от край време - всъщност летаргията, в която понякога изпадам спомага за това. Не мисля, че правенето на нищо (не по мое желание) ми помага - напротив, чуствам се не на 100% и не толкова добре. И все пак аз съм същия човек, който е писал вчера, говорил с теб, или просто седял от другата страна на монитора. Не съм се променил, нито изчерпал…напротив…бликам от идеи и единствената и главна причина да не мърдам е мързела и обстоятествата - но работя и по двете.

Писна ми да се занимавам с глупости - нещо, за което съм си виновен. Писна ми да гледам монитора и да се чудя с коя, игра или страница да си загубя времето, с кой филм или сериал да убия още малко от него. Писна ми да седя на едно място да се въртя, вместо да уча. Но всичко това зависи от мен…и някак си се балансира - защото, знам, че мога да го променя!

Но ми писна да слушам глупости, че съм изчерпан. Че нямам какво да кажа или че нямам общи теми и допирни точки, с хора с които до вчера съм говорил/писал с часове! Писна ми да слушам простотии за подсъзнателни причини, които или са неясни или не заслужавам да науча. Писна ми да ми казват, че някой ще ме слуша когато иска и ще ми затваря когато иска. Че трябва да съм телеграфен и не трябва да излизам от границите на конкретните неща. Без общи приказки, без “как си?”. Подобни отношения между приятели са абсурдни - между колеги, може би. Но не и при мен - не съм такъв човек и не мога да бъда. И всеки, който се опитва да създаде подобни, знае че създава разруха - знае че ме набутва в девета глуха и го прави с ясното съзнание!

Не, не съм бясен, напротив! Примирих се с идеята, че за разлика от слънцето, ние не можем да огреем навсякъде. Както и че за разлика от него, не светим за всички (еднакво). Боли обаче, когато някой не осъзнава проблемите си, било то конкретни или генерални, и прехвърля вината върху друг. Човек, който не общува нормално с теб, но намеква, че ти си виновен (индиректно). Който използва груб тон, но намеква, че ти си го нагрубил. Човек, който прави това, не знае какво иска!

Хората сме странни птици! Интелектта и чуствата са две неща, които ни дават невероятен брой преимущества пред другите видове - и също толкова недостатъци. Мислим, че сме много умни, че се разбираме много добре, че знаем какво искаме. И често, когато не сме доволни от резултатите, виним другите! Ако сме срамежливи, другите са нагли и мръсни копелета, ако сме арогантни, другите са пъзльовци, ако сме необлагодетествани, то другите са придобили нещо по нечестен път. Ако ли пък се страхуваме да се обвържем, другите не ни разбират или не са достатъчно добри за нас, ако ни отритнат, то не ни заслужават и са твърде тъпи, ако не успеем, да, точно така - те не са ни оценили по достойнство. А какво е достойнството?

То е да застанеш смело пред себе си и да кажеш, че не си толкова добър, но ще бъдеш. Че не си бил прав, но ще се поправиш. Че си сгрешил, но ще се извиниш. Че си човек и не си съвършен, но си наясно и правиш нещо по въпроса. Най-лесно е да прехвълим вината, да се нацупим, да избухнем, да отритнем, смажем, унижим някого. Но нима това ни дава нещо повече от моментно удовоствие, заменено от огромна празнина, малко след това? И нима има друго същество на Земята, което изпитва удоволствие от подобно нещо?

Или казано по друг начин - твърде много хора не виждат по-далеч от носа си! Събуди се! Света не се върти около теб и не ти е длъжен! Както и аз не съм длъжен на теб, нито ти на мен! И когато се опитвам да разбера, не ми плюй в лицето, защото утре някой ще заплюе теб - и тогава може да няма кой да ти подаде ръка, без да иска нещо насреща! Ей така, защото ти е приятел и защото иска да ти помогне! До скоро

…тоя път без банички! И при все това, пак ще ви докарат познатото чуство…! По един или друг начин тези 2 филма прокарват подобни чуства и позитивни, че горещо препоръчвам да бъдат прескочени!

The Nanny Diaries, или Диариите на Нани. Изключително кадърно е да преведеш Nanny като Нани, евала на тоя дето го е измислил това (може би само някой тъпак по торентите, но надали). Затова и аз си позволих волността на диариите. Та така де, в тази  упомрачително бавно развиваща се история, кака ви Скарлет, която иначе е секси, е бавачка. Там отказала се от не знам си какво, защото видиш ли да гледаш деца е яко и т.н. После се сприятеляваме, мразим мъжа който не се грижи за семейството и изневерява, чудим се на жена му дето го търпи такъв и си затваря очите, отказваме се от младока дето ни сваля, щото има място само за един мъж в нашия живот (а именно повереното ни хлапе). Блах! Боза и половина, даже не го изтраяхме до края! И ако този филм (или бавно разтваряща се дъвка), може да допадне на някоя жена, то следващият…е направо неспасяем случай!

The Heartbreak Kid, или отново с гениалните преводи - “Хем боли, хем сърби”. Честно казано, не знам какъв превод бих измислил аз, но за толкова идиотски…не бих се сетил. Та, Бен Стилър дами и господа! То това стига! Тоя човек явно го кефи да играе в изключително малоумни филми и респективно да е малоумник. Повечето не стават за абсолютно нищо освен за тотална загуба на време…и пари, ако не дай си боже ги гледате на кино/под наем. Та, историята…няма какво да я коментирам! Неудачник, неженен търси жена…намира една, жени я веднага…после се оказва грешка и т.н. Любовта на живота му (каквото и да значи това в неговия случай…просто по-доброто може би) идва по-късно, хоп проблемче, лъжи, грешки…кофти, ред сълзи, ред сополи…бла бла…сополив и клиширан край. Стойте далечко от подобни бози! Че прокарват лошооо! Me out!

Ииии….давай! Е, да, ама ме…мързи! Колко нетипично, нали? Амиии, честно казано, очакваше се. Не че ми липсват неща, за които да пиша…даже напротив! Обаче, както винаги, като се вкарам с летаргичната фаза и на - няма! Факт е, че продължавам да не правя много през деня, а именно - нито работа, нито учене. Мисля, че и двете мнооого скоро ми предстоят с пълна пара, и честно казано ми се иска. Факт, е обаче, че в момента седя и се чудя какво правя тук!

200 не е лошо като число и като брой публикации. Мисля, че ще ги докарам поне до 300, като се понапъна малко. This is not Sparta, this is Internet Blog! И все пак, мааалко ми е гузно, когато не пиша известно време, защото се нося по течението и не ми се прави нищо. Спирам с пиенето…поне за този уикенд, а защо ще си кажа нататък. Може би най-добре би било да се насладя на свободното си време, докато го имам - и честно да кажа, май това и правя…доволно активно. Така че, да - жив съм, ритам, и скоро ще се разпиша както трябва! Дотогава, повечко време за яки моменти с приятели, повечко време за Вас и за това което ви се прави! А на всички, които бачкат или учат - идват почивки и празници нали?